- Информация за анкетата
Тази анкета е подготвена от СНЦОП "Обединение на свободните адвокати" и е част от поетата от сдружението инициатива за провеждане на максимално прозрачен дебат, в който да дадем думата и на отделните адвокати.
Нейната цел е да обобщи нагласите на професионалната общност по различни въпроси, които касаят адвокатската дейност и ще бъдат предмет на уредба в новия Закон за адвокатурата.
Анкетата съдържа 29 въпроса. Попълването отнема 12-15 минути. Въпросите на анкетата не изискват задължителен отговор, т.е. можете да пропуснете въпросите, които смятате за излишни. Ако представените варианти на отговори не следват вашата позиция, маркирайте отговор "Друго".
2. Избор на име.
Отчитайки, че законите, регулиращи адвокатската професия в повечето европейски държави са именувани Закон за адвокатите, но на конституционно ниво адвокатурата е закрепена само в България и българската Конституция говори за адвокатура, какво да е наименованието на закона, уреждащ адвокатската дейност:
*1. Какво да е наименованието на закона, уреждащ адвокатската дейност?
Закон за адвокатурата
Закон за адвокатите
3. Правосубектност на адвокатурата и адвокатските колегии
Уточнителна информация:
В настоящия Закон за адвокатурата, липсва законово уреден статут на адвокатурата като самостоятелно юридическо лице. Юридически лица са колегиите и Висшият адвокатски съвет. Това прави проблемни следните теми:
1.1. Има ли Адвокатурата членска маса и какво точно включва тя;
1.2. Какъв ред да се приложи за атакуване актовете на Висшия адвокатски съвет от всеки адвокат (в зависимост от това дали ВАдвС сам е ЮЛ или се явява изпълнителен орган на друго ЮЛ - Адвокатурата);
1.3. Какъв ред да се приложи за атакуване актовете на Общото събрание на адвокатите в страната от всеки адвокат (върховен орган на ЮЛ - Адвокатурата, ли ще е ОСАС или структура с неопределена и некласифицирана правна природа, както сега).
1.4. Ако като ЮЛ се определи самата Адвокатура, то какво юридическо лице да представлява тя?
1.5. Ако Адвокатурата се определи като особен вид юридическо лице, създадено със закон, кой да членува в него и каква да е неговата структура:
1.5.1. членове на Адвокатурата като ЮЛ да бъдат Адвокатските колегии и тези колегии да внасят дължимия членски внос към Адвокатурата, който членски внос да събират от своите членове адвокати и който членски внос да отива за издръжката на Адвокатурата като ЮЛ, в т.ч. и органите й - ОСАС, ВАдвС, ВКСъвет, ВДС (цялото имущество, което понастоящем е заведено като собственост на Висшия адвокатски съвет, както и неговите служители, да преминат по силата на закона към новото юридическо лице – Адвокатура; качеството на юридическо лице и своята самостоятелност запазват адвокатските колегии, в които ще членуват адвокатите.);
1.5.2. членове на Адвокатурата като ЮЛ ще бъдат всички адвокати и младши адвокати, централни органи на ЮЛ ще са ОСАС, ВАдвС, ВКСъвет и ВДС, а местни органи/структури - колегиите;
1.5.3. Да се премахнат отделните колегии и Адвокатурата да функционира като една единствена "адвокатска колегия" със съответните органи, като всички адвокати членуват в тази единна "колегия", имаща качеството на ЮЛ и обозначавана като Адвокатура. За удобство на членовете си, същата разкрива регионални офиси в страната (примерно във всеки областен център или към всеки апелативен район).
1.5.4. Във всеки от вариантите по т.1.5.1, 1.5.2 и 1.5.3 за какви ще се считат адвокатските дружества и съдружия - членове на адвокатските колегии (които членуват в Адвокатурата), респ. членове на Адвокатурата (1.5.2 и 1.5.3) или самостоятелни обединения на членове (адвокати) на някое от посочените ЮЛ, без обаче те самите да имат членско качество? Въпросът не е за подценяване, тъй като именно върху адвокатските дружества и съдружия могат да се възложат част от задълженията на членовете-адвокати като задължение за заплащане на членски внос, задължение за поддържане на кантора и задължение за поддържане на застрахователна полица “Професионална отговорност”. При определянето им за членове, те не биха имали активно и пасивно избирателно право (ограничени членствени права).
Ето защо, първата група от зададените с анкетата въпроси са свързани с правосубектността и членската маса на Адвокатурата:
2. Трябва ли Адвокатурата да има качеството на юридическо лице?
Да
Не
3. Кои следва да са членовете на Адвокатурата - ЮЛ?
Адвокатските колегии (адвокатите са членове на колегиите)
Адвокати и младши адвокати
Адвокати, младши адвокати и адвокатски дружества/съдружия
4. Адвокатурата - ЮЛ следва да има следните местни структури:
Адвокатски колегии, които се явяват нейни членове (адвокатите са членове на колегиите)
Адвокатски колегии, които са местни органи на Адвокатурата (адвокатите са членове на самата Адвокатура, действаща чрез органите си - местни и централни)
По един офис във всеки областен център (липсват отделни колегии)
По един офис във всеки апелативен район (липсват отделни колегии)
Друго
4. Състав и структура на Висшите органи на адвокатурата, и най-вече на Висшия адвокатски съвет.
Уточнителна информация:
В тази група въпроси се обсъждат теми от типа на това как да се формира състава на Висшия адвокатски съвет и дали той да е определен от закона или членовете на ВАдвС да се избират и ако да - от кого и по какъв ред:
2.1. Така например новият Закон за адвокатурата би могъл да предвиди ВАдвС да се състои от председателите на всяка от колегиите (или техен представител, който да се избира от съответния АС измежду членовете му), в който случай ще отпаднат всички въпроси, свързани с избори на членове на ВАдвС (по аналогичен начин могат да се определят членовете на ВКСъвет и ВДС). В тази хипотеза (особено подходяща в случай, че за членове на Адвокатурата се посочат самите колегии, но напълно мислима и във всеки от останалите варианти), всеки председател/представител ще има право на глас в съвета, съответстващо на процента адвокати от представляваната от него колегия спрямо общия брой адвокати в страната. За да се решат проблемите, свързани с необходимостта от пътуване на членовете от различни градове и редуцират съпътстващите това разходи, така учреденият ВАдвС ще заседава присъствено, например веднъж в месеца и неприсъствено, в он-лайн среда, колкото често е необходимо. За да се елиминира възможността председателят/ представителят на една колегия да приема решения с обикновено мнозинство еднолично, когато и ако се окаже, че в тази колегия членуват над 50% от адвокатите (напр. САК), ще се предвидят по-големи мнозинства за вземане на решения.
2.2. Ако ВАдвС няма да се сформира по горния начин, то се поставя въпросът как да се определят членовете му - като се избират пряко от всички адвокати в страната (при спазване или не на квотен принцип на представителство на отделните колегии в състава на Висшия адвокатски съвет), които упражняват правото си на глас чрез хартиени бюлетини или по електронен път; или се избират от делегати на Общото събрание, както до сега; или се определят от друг вид представители на адвокатските колегии (ако именно те членуват в Адвокатурата като юридическо лице).
2.3. Широко дискутиран е и въпросът дали гласуването за висши органи на адвокатурата да се извършва пряко на принципа „един адвокат – един глас“ или чрез делегатско събрание. Въпреки, че в последните години все повече адвокати настояват за въвеждане на по-демократичния пряк избор на членовете на висшите органи, други настояват за запазване на делегатското събрание, със следните съображения:
- Ако в Адвокатурата като юридическо лице членуват адвокатските колегии, а не отделните адвокати, то е логично именно колегиите да излъчват и отзовават при необходимост свои представители/делегати за участие в делегатско събрание и гласуване за висши органи на адвокатурата (но пък по силата на същия аргумент, още по логично е самите членове на ВАдвС да се посочват от колегиите, както е указано в 2.1., вместо да се разходват огромни средства за организиране на избори);
- Преки избори за висши органи има само в страните, в които има единна адвокатска колегия, в които участието в Адвокатурата не е опосредено чрез адвокатските колегии по места;
2.4. Обсъждат се и различни варианти за избора на председател на ВАдвС и форми на упражняване правото на глас (чрез електронно гласуване или с хартиени бюлетини.
Ето защо, със следващата група въпроси, търсим вашата позиция относно:
5. Как да се формира съставът на Висшия адвокатски съвет /ВАдвС/?
От председателите на всяка колегия, като всеки председател има глас, съответстващ на процента адвокати от представляваната от него колегия и решенията се взимат с квалифицирано мнозинство
От представители на всяка колегия, избрани от съответния АС измежду членовете му, като всеки представител има глас, съответстващ на процента адвокати от представляваната от него колегия и решенията се взимат с квалифицирано мнозинство
От членове, избрани пряко от всички адвокати в страната при спазване на квотен принцип на представителство на отделните колегии в състава на Висшия адвокатски съвет
От членове, избрани пряко от всички адвокати в страната без спазване на квотен принцип на представителство на отделните колегии в състава на Висшия адвокатски съвет
От членове, избрани от делегати, както до сега
От членове, избрани от делегати, но при по-ниска норма на представителност (1 делегат на 20 адвокати например)
Друго
6. Как да се избира председателят на Висшия адвокатски съвет?
Да се избира пряко от всички адвокати в страната
Да се избира от делегати или представители на адвокатските колегии
Да се избира на ротационен принцип от самите членове на Висшия адвокатски съвет и да има възможност да се отстранява от длъжност както от членовете на Висшия адвокатски съвет, така и от Общото/Делегатско събрание на Адвокатурата
7. По какъв начин считате, че следва да се провеждат изборите за органи на Адвокатурата (ако съставът им се определя чрез избор)?
Изцяло с хартиени бюлетини
Изцяло чрез електронно дистанционно гласуване
Предвиждане на възможност за избор при упражняване на вота между хартиени бюлетини и електронно дистанционно гласуване
8. Общото събрание на адвокатите от страната следва да се състои от:
Делегати, избрани от адвокатите пряко при норма на представителност 1 делегат на 40 адвоката, както до сега
Делегати, избрани от адвокатите пряко при норма на представителност 1 делегат на 20 адвоката
Всички адвокати в страната
Всички адвокати, когато/ако се провежда избор на висши органи на Адвокатурата, но от делегати, когато се обсъждат и приемат отчет, бюджет и други въпроси от компетентността на събранието
Друго
5. Независимост и контрол на Адвокатурата, обжалване на актовете на нейните органи
Уточнителна информация:
3.1. Основен проблем, по който съществуват разнопосочни мнения и предложения, е дали Адвокатурата трябва да има статут на юридическо лице от административно-правен характер, което е създадено от Държавата и на което тя е възложила публични функции по предоставяне и отнемане на адвокатски права, обучение на адвокатите, ангажиране дисциплинарната отговорност на адвокатите и приемане на подзаконовите нормативни актове, регулиращи дейността на адвокатурата. При този подход актовете на органите на адвокатурата се разглеждат като индивидуални, общи или нормативни административни актове, които подлежат на оспорване по реда, предвиден за административните актове.
Същевременно в повечето европейски държави е застъпено виждането, че Адвокатурата е “сдружение на предприятия”, представлява професионално обединение, което е независимо от държавата и чиито актове подлежат на съдебен контрол по реда, предвиден за частноправните субекти – актовете на висшите органи на Адвокатурата се оспорват пред съд по реда, предвиден и за другите юридически лица и търговските дружества, а по отношение решенията на адвокатските съвети и решенията на дисциплинарните съдилища се предвижда специален ред за съдебно оспорване, тогава когато засягат правата и интересите на конкретен субект.
3.2. Ако съдебният контрол над актовете на органите на Адвокатурата е по реда, предвиден за частноправните субекти, то какво да бъде общото правило за обжалването им: на обжалване подлежат всички актове без изрично посочените изключения (Обща клауза за обжалваемост) или на обжалване подлежат само изрично посочени актове и съдебният контрол е изключен, освен ако не е специално указано, че конкретният акт подлежи на обжалване (Специална клауза);
В тази връзка е следващата група въпроси:
9. Трябва ли Адвокатурата да се приема за юридическо лице, на което държавата е възложила публични функции?
ДА, а правната природа на актовете на органите й следва да се определи като административно-правна и редът за обжалването им да е по Административно процесуалния кодекс
НЕ, актовете на органите на Адвокатурата следва да се определят като частно-правни актове на съсловна организация и да се обжалват по реда на Гражданския процесуален кодекс и съобразно предвижданията на новия ни устройствен закон
10. Обжалването на актовете на органите на Адвокатурата следва да бъде уредено чрез:
Обща клауза за обжалваемост (на обжалване подлежат всички актове без изрично посочените изключения);
Специална клауза (на обжалване подлежат само изрично посочени актове и съдебният контрол е изключен, освен ако не е изрично указано, че конкретният акт подлежи на обжалване);
11. Обжалването на отказите на органите на Адвокатурата да издадат акт, да предоставят информация или да изпълнят свое законово задължение следва да бъде уредено чрез (може да бъде посочен повече от 1 отговор):
Препращане към уредбата на АПК, и по-конкретно производствата за обжалване на индивидуални административни актове и производствата за обжалване на /откази за извършване на/ фактически действия
Препращане към уредбата на ЗДОИ досежно защитата на достъпа до информация / респ. обжалване на отказа за предоставяне на обществена информация
Създаване на нарочна правна уредба в ЗА
Друго
12. Как следва да се провеждат заседанията на Висшия адвокатски съвет и на местните адвокатски съвети?
Публично, при открити врати
При свободен достъп само на адвокати
При закрити врати
6. Дисциплинарно производство
Уточнителна информация:
Във връзка с дисциплинарното производство, възникват няколко основни въпроса, групирани както следва:
4.1. Всички ли дисциплинарни актове да подлежат на съдебен контрол (както лишаването от права, така и глобата и порицанието) или обжалване да се допусне само за тези от тях, които имат по-сериозни последици (тук се спори само лишаването от права ли попада в тази група или и глобата/имуществената санкция, доколкото ако е в по-голям размер, тя също би могла да се отрази доста сериозно на наказания адвокат). Наказания като порицанието евентуално могат да не подлежат на съдебен контрол.
4.2. Наред с горното, обсъжда се и въпросът дали дисциплинарното производство да се уреди чрез препращане към правилата на някой от процесуалните закони, или спрямо него да се прилагат само специално създадени за целта правила.
4.3. Изключително спорни са и въпросите, свързани с вида, характера и правомощията на инстанциите. Така например, следва ли да има Висш Дисциплинарен съд като втора (въззивна) инстанция, преди обжалването пред съд (трета - касационна инстанция) или ВДС изобщо да няма, а както въззивната, така и касационната инстанция да са съдебни (примерно окръжен съд по седалището на колегията, в която е вписан адвокатът, като въззив и ВКС като касационна инстанция). Без значение кой действа като втора инстанция - ВДС или съд, като пълен или непълен въззив ще действа тя /ще събира ли всякакви доказателства като "втора първа инстанция" или само новооткрити/ и ще бъде ли последна /двуинстанционно производство/?
Съобразно горното, търсим вашата позиция по следните въпроси:
13. Кои дисциплинарни актове да подлежат на съдебен контрол?
Които лишават от права
Които лишават от права или налагат глоба или имуществена санкция
Всички
14. Каква следва да е уредбата на дисциплинарното производство?
Да препраща към правилата на НПК
Да препраща към правилата на ГПК
Да се създадат специални правила за това производство
15. Как следва да се провеждат заседанията на дисциплинарните съвети?
Публично, при открити врати като правило
При свободен достъп само на адвокати като правило
При закрити врати като правило, но при открити врати при изрично съгласие на дисциплинарно обвинен адвокат като изключение
При закрити врати като правило, но при допускане на други адвокати при изрично съгласие на дисциплинарно обвинен адвокат като изключение
При закрити врати като правило, не се допускат изключения
16. Кой следва да има достъп до дисциплинарните преписки и издадените актове по тях (може да бъде посочен повече от един отговор)?
Само страните по дисциплинарните производства
Страните по дисциплинарните производства и всички адвокати
Друго
17. Дали следва да бъде създаден единен регистър на дисциплинарните актове и кой следва да има достъп до него?
Да, следва да бъде създаден публичен регистър, в който да бъдат качвани всички актове на ДС и ВДС при заличени лични данни на страните
Да, следва да бъде създаден публичен регистър, в който да бъдат качвани единствено осъдителните решения на ДС и ВДС при заличени лични данни на страните
Да, следва да бъде създаден регистър, в който да бъдат качвани всички актове на ДС и ВДС при заличени лични данни на страните, до който достъп да имат само адвокатите
Да, следва да бъде създаден регистър, в който да бъдат качвани единствено осъдителните решения на ДС и ВДС при заличени лични данни на страните, до който достъп да имат само адвокатите
Не, не следва да бъде създаден единен регистър на дисциплинарните актове
18. Втора инстанция /без значение при пълен или непълен въззив/ в дисциплинарното производство следва да бъде:
Висшият дисциплинарен съд
Окръжният съд по седалището на колегията, в която е вписан наказваният адвокат или по постоянния му адрес, в случай, че се премахне съществуването на колегии
Друг съд
19. Втората инстанция в дисциплинарното производство /без значение ВДС или съд/ следва да действа като:
Пълен въззив /при прилагане на принципа на служебното начало, без ограничение за представяне и събиране на доказателства/
Непълен въззив /при събиране само на нововъзникнали или новооткрити доказателства/
20. Втората инстанция, когато е съдебна /без значение при пълен или непълен въззив/, следва да бъде последна:
Да
Не
7. Достъп до адвокатската професия, условия и пречки за осъществяване на дейност като адвокат
Уточнителна информация:
Друга група дискусионни теми касаят принципният въпрос желаят ли адвокатите в страната да се променят правилата за достъп до адвокатската професия и да се подбират по-внимателно и рестриктивно нововписаните адвокати, като се отчита това дали имат нужните знания и умения, дали преди това са полагали труд в друга юридическа общност или професия и дали при осъществяване на на тази си дейност имат добра репутация или наложени дисциплинарни наказания и др.
5.1. Ако се запази съществуващата уредба за вписване без изпит при наличието на определен стаж, поставя се въпросът дали да не се въведе изискване за юрисконсултите да доказват ефективно извършване на дейност, тъй като в противен случай в Адвокатурата биха били допуснати и лица, които само фиктивно са се водили на тази длъжност за изискуемя период от време, без да са осъществявали реално дейност.
5.2. Обсъжда се и възможност, наред с първоначалния изпит по право (със или без избор на област - гражданско, наказателно, административно и др.), да се въведе още последващо задължително встъпително обучение за определен срок (примерно 6 месеца) и след него - финален изпит за придобиване на адвокатски права, който да включва само деонтология и специфични въпроси на адвокатската професия. Поставя се въпросът дали не е удачно тези изпити и обучение да са задължителни и когато лице, което е било вписано като адвокат, е било заличено от регистъра (при лишаване от адвокатски права за повече от 18 месеца), или е преустановило дейност по свое собствено желание над определен период от време, доколкото продължителното преустановяване на дейност може да доведе до загуба на компетентност и неподдържане на продължаващото обучение на адвоката.
5.3. Спорен е и въпросът дали неплащането на членски внос, непредставянето на доказателства за поддържане на кантора или непредставянето на доказателства за поддържане на активна застраховка “Професионална отговорност”, могат да бъдат основание за временно преустановяване на дейността на адвоката принудително или дори след определен период - за заличаването му от регистъра. В другите държави-членки на ЕС, невнасянето на членски внос за период по-дълъг от 6 месеца (с натрупване), непредставянето на доказателства за кантора след вписване на адвоката или непредставяне на полица за застраховка “Професионална отговорност” в началото на всяка година (до 31 януари), води до автоматично отбелязване на адвоката като “преустановил дейност”, а при представяне на платежен документ или съответните доказателства (договор за покупка/наем на кантора, застрахователна полица), това отбелязване автоматично се премахва. Спорен е и въпросът, ако у нас се въведе подобна уредба, то ще следва ли актовете на Адвокатските съвети за съответните отбелязвания в регистъра да подлежат на съдебен контрол.
5.4. Неспазването на задължението за продължаващо обучение и повишаване на квалификацията също е логично да доведе до временно преустановяване на дейност, като тук по-скоро спорове предизвиква самият обхват на това задължение: ще включва ли то само посещението на определен брой обучения/семинари или ще изисква от адвоката и успешно полагане на тест след всеки от тях, чрез който адвокатът да удостовери успешното усвояване на съответната материя. И докато самото посещение на лекции, обучения и семинари за определен брой часове, като че ли не повдига спорове, предложението за въвеждане на тестване след тях създава притеснения у някои адвокати, породени от недоверие в изпитващите, в органите, отговорни за тяхното сертифициране, в организацията на тестването, повдига опасения от пристрастност на изпитващите или лошо изпълнение на задълженията им по проверка на тестовете, което в крайна сметка да рефлектира негативно върху адвоката.
В тази връзка възникват следните въпроси:
21. Трябва ли да се променят правилата за достъп до адвокатската професия като се въведат по-високи изисквания?
Да
Не
22. Какви следва да са условията и редът за достъп до адвокатската професия (може да посочвате повече от един отговор):
Досегашните ред и условия (изпит с казус и устно събеседване)
Досегашните ред и условия, но при вписване без изпит заради стаж, юрисконсултите доказват ефективно извършване на дейност
Предвиждане на начален изпит по право, въвеждащо обучение и финален изпит по деонтология и специфични въпроси на адвокатската професия
Предвиждане на начален изпит по право, въвеждащо обучение и финален изпит по деонтология и специфични въпроси на адвокатската професия за всички, без значение от натрупания стаж като преподавател, магистрат или друга юридическа професия
За лицата с натрупан стаж като преподавател, магистрат или друга юридическа професия да се предвидят въвеждащо обучение и финален изпит, но не и начален изпит по право
Да се предвиди като пречка за достъп до адвокатската професия: уронване престижа на друга юридическа професия или дисциплинарно наказание при осъществяването на друга юридическа професия
Да се създаде въвеждащо обучение на кандидат-адвокатите при ЦОА или други сертифицирани от ВАдвС или съответната колегия организации
Да се създаде въвеждащо обучение на кандидат-адвокатите при адвокат-патрон по списък на адвокатите-патрони при съответната колегия
23. Неизпълнението на кои задължения на адвоката да води до “временно преустановяване на дейност” без дисциплинарно производство (може да посочвате повече от един отговор):
Неплащане на членски внос за период от време (поне 6 месеца) с натрупване
Непредставяне на доказателства за наличието на кантора в района на адвокатската колегия, в която е вписан адвоката в определен срок след вписването му
Непредставяне на активна застрахователна полица “Професионална отговорност” в срок до 31 януари на съответната година
Неспазване на изискването за покриване на определен брой часове годишно в рамките на продължаващо обучение на адвокатите
Неспазване на изискването за покриване на определен брой часове годишно и/или незадоволително попълване на последващите ги тестове, в рамките на продължаващо обучение на адвокатите
24. Временното преустановяване на дейност заради неизпълнение на нормативно предвидени задължения на адвоката следва ли да се отразява автоматично по партидата на адвоката в регистъра или това да става с решение на Адвокатския съвет, което да подлежи на обжалване пред съд?
Автоматично при осъществяване на съответното обстоятелство и изтичане на съответния срок
С решение на Адвокатския съвет, след предупреждение на адвоката, допълнителен срок и възможност за обяснения, което решение ще подлежи на обжалване пред съд
8. Форми на сдружаване на адвокатите. Адвокатски дружества и съдружия.
Уточнителна информация:
6.1. Основно споровете по тази група въпроси се свеждат до това дали адвокатските дружества следва да се уредят чрез препращане към правилата за дружествата с ограничена отговорност по Търговския закон, като разбира се, се разпишат и конкретни разпоредби, регламентиращи специфичния им характер, или цялостната уредба на адвокатските дружества да се съдържа в новия Закон за адвокатурата. Различни варианти се обсъждат и по отношение на режима на свързаните с тях вписвания (първоначални и последващи на променени обстоятелства).
Въпроси:
25. Подкрепяте ли възможността за създаване на еднолично адвокатско дружество?
Да
Не
26. Каква да е уредбата на адвокатските дружества?
По въпросите на учредяването, вписването им в нарочен регистър, съществуването и прекратяването им ЗАдв да препраща към правилата на Търговския закон за ООД/ЕООД, но по отношение на дейността им да предвижда нарочни правила, отчитащи спецификите на адвокатската дейност
Цялостната им уредба да е в ЗАдв
Друго
27. Адвокатските дружества следва да се вписват:
Само в нарочен регистър при Висшия адвокатски съвет
В Търговския регистър, но след предварителното им вписване в нарочен регистър при Висшия адвокатски съвет на основание решение за вписване от съответния Адвокатски съвет
В нарочен регистър при Висшия адвокатски съвет, след предварителното им вписване в Търговския регистър (с него придобиват качеството на обикновен търговец, но едва с вписването си в регистъра към ВАдвС и удостоверяване на допълнителните предпоставки за това, придобиват качеството на адвокатски дружества)
9. Актуални въпроси
Тук поставяме някои от най-обсъжданите в последните години:
28. Кои дейности да се включат в понятието изключителна адвокатска дейност? (може да посочвате повече от един отговор)
Представителство пред съд, арбитраж, органи на досъдебно производство, нотариуси, ЧСИ и ДСИ, с изключение на изрично предвидените от закона случаи
Представителство пред всички държавни и общински органи, с изключение на: изрично предвидените от закона случаи и производствата по предоставяне на административни услуги от тези органи
Консултантска дейност по правни въпроси, която се извършва по занятие
Подготовка на сделки и представителство при сключване на сделки за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, с изключение на изрично предвидените от закона случаи (напр. при нисък материален интерес)
29. Да имат ли възможност адвокатите да са управители на търговски дружества? (може да маркирате повече от 1 отговор)
Да
Не, освен с разрешение на АС - след разглеждане на всеки отделен случай. Адвокатът следва да изложи защо е нужно да бъде вписан като управител на ТД и прилага съответните доказателства.
Не